Не крия, че обичам себе си! О ,да! Обичам се и даже твърде много! Живота пъстър ще възпявам навсегда, прегръщам си съдбата виторога. Какво в душата нося, ясно ми личи- сдържана, невъздържана, себична. От мойте думи само истина звучи, и зная си кога какво обичам. На любовта светът до днеска се крепи. За нея ще ми се с възторг да пея. От нея само истински живот кълни- за нея струва си и трудно да живея. Вили Петкова Велико Тырново Болгария О ЛЮБВИ А как же не любить себя? Люблю и это не скрываю. Жизнь многогранная такая… Живу, судьбу свою любя. Всё сокровенное - в душе. Несдержанной порой бываю. И это правда. Не скрываю. И жизнь на каждом вираже Люблю. А мир хранит любовь И песнь моя о ней всевластной. С ней наша жизнь всегда прекрасна, С ней возрождаемся мы вновь. |